Понякога животът не върви според нашия план. Понякога се случват неща, които съвсем не можете да контролирате, че изпадате в паника и ви се иска да избягате или пък да не правите нищо освен да се тревожите. Нека за момент приемем, че безпокойството е грях, буквално грях според първата Божа заповед. Били ли сте виновен за такъв грях?
Тревогата е грях според Първата Божа заповед заради емоцията, отношението на безпокойство, било то съзнателно или не, неверие, че Бог може ще се грижи и се грижи за теб в определено трудни времена или по време на изключително успешни събития. Хората се безпокоят за неща, които може да се случат. Хората се притесняват от резултатите на нещо, което знаят, че ще се случи. Безпокойството казва: „Чудя се дали Господ ще се погрижи за мен?“ Колко странно отношение. Той се грижи за реда в цялата вселена и я управлява ден след ден. Защо Бог би пренебрегнал един от тези, които вярват в Неговия Син? Исус казва че хората са ценни за Бога. Отецът ще се грижи за нас (Матея 6:25-34)
Да, дори и християните се безпокоят. Тяхното безпокойство може да бъде изразено по различен начин. Може да се притесняват, че Божията грижа може да бъде изразена във форма, различна от тази, която те желаят. Тревогата изисква нещата да се случват по нейния начин, а не по Божия. Това също е грях.
Как човек може да се противопостави на безпокойството? Попитайте се: „Коя е най-голямата тревога, която бих имал?“ Отговор: „Къде ще отида след като умра?“ Смъртта е неизбежна. Всички ще я изпитаме. Християните и езичниците са убедени в съществуването на живот след това. „Къде ще свърша?“ е последната тревога независимо дали се осъзнава или не.
Исус се погрижи за тази тревога като живя съвършен живот заради нас. Той ни увери, че жертвата на Неговото страдание и смъртта на кръста са достаъчни, за да заплатят за всички наши грехове. Той обеща на тези, които вярват в Него, че ще имат вечен живот. (Йоан 3:16) Всеки, който вярва в Исус не трябва да се безпокои за нищо в момента на смъртта.
Сега, разберете, пче Бог, в името на Исус се погрижи за най-голямата тревога, която имаме. Чрез силата на Святия Дух вярата е дадена на всеки. Когато вярата в Исус съществува човекът е опростен и е сигурен във вечния живот. Ако това е така защо някой би си представил, че Бог няма да се погрижи за по-малките неща в човешкото съществуване? Безпокойството е начин да се каже: „Аз не се доверявам на Божията грижа.“ Но ако Бог се погрижи за тревогата от последния ви ден на земята, изпращайки Исус да страда и умре за вас, защо ще ви пренебрегне през останалото време? Това няма смисъл, Той няма да изостави тези, за които страда и умря. Така че, къде е причината за безпокойството?
Все пак ние ще продължим да се безпокоим. Ние сме греховни същества. Ще продължим да се тревожим в различни форми и степен. Ще грешим. Но вземете този грях на безпокойството, положете го под кръста, където Исус страда и умря, за да го прости и оставете греха на безпокойството точно там. Погледнете дълго и внимателно този кръст. Спомнете си че на най-голямото ви безпокойство беше отговорено там и помолете Бог да ви помогне да Му се доверите – на този, който осигури опрощение и вечен живот чрез Своя Син Исус Христос. Не го предизвиквайте да се грижи за вас, когато предприемате ненужни рискове и живеете глупаво. В знак на благодарност за Исусовата смърт на кръста за вас живейте съгласно Неговото Слово и вярвайте, че Той ще се погрижи за вас. Погледнете към кръста всеки път когато безпокойството покаже грозната си глава и кажете: „Какво? Аз, да се безпокоя?“